🎙️ Изявление на Президента на Русия В.В.Путин на пленарната сесия на XХIII годишна среща на Международния дискусионен клуб „Валдай“ (1 октомври 2026 година)

📌 Темата на заседанието е „Отговорност за бъдещето: граници на възможното или неограничени възможности?“

Основни тези:

• Отговорността за нашето общо бъдеще изобщо не е абстрактен лозунг. Това е набор от практически действия, чиято цел е да не се допусне плъзгането на човечеството до ръба на оцеляването, да се избегне непоправимото.

• Въпреки че човечеството усеща големи промени, то все още не е осъзнало напълно мащаба на предизвикателството, пред което е изправено. Това е началото на една съвсем нова, абсолютно нова реалност. Заплахите и опасностите са тясно преплетени с възможностите и перспективите, те са неразделни. Целият ни живот се променя.

• Какъвто и сценарий да се реализира в света през следващите години, продължаването на международните конфликти, за съжаление, е твърде вероятно. В частност и затова, защото протичащите фундаментални промени и откриващите се тук възможности стимулират, подхранват амбициите, готовността за поемане на рискове в името на привидно по-големи печалби.

• В стратегическа перспектива с оттеглянето ни от западната хегемония световната ситуация постепенно ще се променя към по-добро, към по-стабилен, демократичен и свободен многополюсен международен ред. Обаче очевидно е и това, че пътят към такъв световен ред ще носи различни рискове за държавите, общностите, за всеки отделен човек.

• ООН, въпреки че е най-представителната световна организация, всъщност се управлява далеч по-малко колегиално и демократично, отколкото е било замислено. Ограничена група западни държави, която е явно световно малцинство, упражнява непропорционално голямо влияние и се стреми да си присвои функциите на управление.

• Принципът „сила има, ум не трябва“ понякога сякаш ръководи някои международни играчи, уверени в собствената си военно-политическа, икономическа и, както им се струва, морална изключителност. От историята знаем много добре, че това никога не води до нищо добро.

• Истината е, че не ние го искахме и не ние започнахме да воюваме, а с нас започнаха да воюват. Не трябваше с години да се насърчава агресивният национализъм и русофобията в Украйна с цел превръщането й в инструмент за борба срещу Русия.

• Русия съзнателно беше поставена в ситуация, в която тя беше просто принудена, в отговор на тази очевидна агресия, да защитава себе си с оръжие в ръка. Съзнателно ни доведоха до тази черта. И изобщо, не трябва русофобията, потисничеството и убийствата на руския народ, унищожаването на Русия да се превръщат в държавна идеология, нито да се поставя за цел стратегическото поражение на Русия.

• Ако ние искаме да живеем, всички искат да живеят, тогава, както вече веднъж казах в публична реч, нека живеем задружно и заедно да търсим начини това да се случи.

Прочетете изцяло