🎙️ Отговори на Постоянното представителство на Русия към ЕС на въпросите на МИЦ „Известия“, 1 октомври 2026 година

❓ Въпрос: На фона на общ спад на стокооборота статистиката за първото полугодие на 2026 година отчита ръст в определени нишови и хуманитарни сегменти: вносът на фармацевтична продукция от ЕС в Русия е нараснал с 21%, доставките на европейски вина са се увеличили до 225 милиона евро. Как Постоянното представителство оценява този интерес на бизнеса, запазващ се въпреки санкционния натиск на Европейския съюз?

💬 Отговор: Според данни на Евростат, през първото полугодие на 2026 г. стокооборотът между Русия и Европейския съюз е намалял, в сравнение със същия период на 2025 г., с 13,2% — от 31,08 милиарда евро на 26,98 милиарда евро. Това е минималното ниво, което е 5,5 пъти по-ниско от показателите преди санкциите.

<...> В ЕС са принудени да се съобразяват с това, че въвеждането на забрана за доставки на медицински продукти би било въпиющо нарушение на правата на човека на здраве и на хуманитарните принципи на ООН. По отношение на вноса в Русия на винени продукти от ЕС следва да се отбележи следното. От юли 2023 г. по отношение на руския внос на вина от неприятелски страни (включително държавите от Европейския съюз) действат контрасанкционни повишени мита. Актуалната ставка на вносното мито за вината от ЕС е 25% от митническата стойност, но не по-малко от 2 щатски долара за 1 литър. В съответствие с Поръчение на Президента на Руската Федерация не по-малко от половината от получените по този начин плащания се насочват за развитието на вътрешния туризъм в Русия.

Възможно е целенасочено увеличение на доставките в определени категории продукти, върху които не се разпростират санкционните забрани. Очевидно е, че компаниите от ЕС търпят загуби поради недалновидната санкционна политика на своите правителства и използват възможности там, където няма преки законови забрани.

❓ Въпрос: Виждате ли готовност от страна на браншовите асоциации и големия бизнес в страните от ЕС за водене на прагматичен диалог за запазване на тези канали на търговия?

💬 Отговор: Въпреки санкционния натиск и открито русофобската политика на ЕС, регистрираме принципен интерес на европейските компании към възстановяване на деловите връзки с Русия. Въпреки това, както многократно е подчертавало ръководството на нашата страна, такова сътрудничество трябва да бъде взаимноизгодно, дългосрочно и устойчиво и, което е особено важно, да не зависи от политическата конюнктура.

❓ Въпрос: По оценка на Постоянното представителство на Русия към ЕС, какви са общите загуби и щети за ЕС от антируските санкции на този етап?

💬 Отговор: По оценки на руски експерти, от момента на въвеждането на санкциите срещу Русия само за доставките на газ ЕС е надплатил около 750 милиарда евро. Продължаващата енергийна криза в съчетание с необмислената политика на декарбонизация създава за Европа рискове от по-нататъшна деиндустриализация.

В периода 2022-2025 г. съвкупните икономически загуби на Европейския съюз, свързани с обратния ефект на антируските санкции, по различни оценки са възлизали на от 1 до 1,6 трилиона евро. Негативните последици са засегнали преди всичко капиталоемките и ориентираните към износ индустрии, включително химическата промишленост, автомобилостроенето, машиностроенето и енергетиката. Така, от 2022 г. насам химическата промишленост на ЕС е загубила около 9% от производствените мощности. Най-значителни намаления са наблюдавани в Германия – 25%, Нидерландия – 20%, Франция – 10% и Италия – 7%.

По този начин провежданата от Европейския съюз санкционна политика не само не е постигнала заявените цели за нанасяне на „стратегическо поражение“ на нашата страна, но и е свързана с все по-осезаем „ефект на бумеранга“ от нелегитимните едностранни ограничителни мерки за техните инициатори. При това адаптацията на руската икономика и диверсификацията на нейните външноикономически връзки ще продължат да намаляват последиците от ограниченията на ЕС, затвърждавайки тенденцията към постепенно изчерпване на санкционния инструментариум на Брюксел.