И сега стои пред мене живият образ на генерал Христо Луков. За последен път се видях с него през м. декември мин. година - в София. Близо час беседвахме с него в кабинета му. Каква бодрост и дух лъхаха от него! Колко твърди и отсечени бяха неговите думи! … Какви перспективи чертаеше за утрешна нова България… Какъв оптимизъм, какво широко сърце! Никакво противоречие, никакви компромиси!

И кой би помислил, че зъл демон витае над него, за да отнеме живота му?...

Вестта за злодейското убийство на генерал Луков покруси сърцата на всички родолюбиви българи. За всички стана ясно, че ударът върху именития наш генерал е удар върху целия български народ, е посегателство върху армията ни. И не може да бъде другояче. Патриотизмът, волята и личността на ген. Луков заплашваха само ония, които се чувстват „чужди поданици“ на българска почва. Само такива могат да се радват и самодоволно да потриват ръце, когато целият български народ скърби по скъпата загуба.

свещ. Михаил п. Иванов
в. „Разградско слово“
20 февруари 1943 г.
Из книгата „Другите за генерал Луков“

🕯🕯🕯
__
Следвайте ни в:
📱  Инстаграм | 📱 Телеграм | 📱 Х (Туитър) | 📱 Ютюб