🕯 "Той умря за идеята на великата обединена България, умря защото беше един от най-ярките и изтъкнати знаменосци на тази идея. И затова не му простиха най-злите и коварни врагове на родината ни. Те не са неизвестни, те са много. Те възвестиха смъртта му с демонска радост от радиостанциите по цял свят. Сега вече и слепите ще видят и глухите ще чуят колко много и колко злобни са враговете на България. Жалкото оръдие, което прекрачи прага на неговия скромен дом, за да отнеме живота на генерала, не ни интересува. Идейните подбудители са известни. Те сега сипят хули и проклятия над неговия мъченически гроб. Напразни са демонските им усилия. Зора ще зазори над неговия гроб и в съзнанието на този народ Луков ще продължава да расте, като голям и скъп син на България. Милиони българи ще пролеят сълзи в този ден, когато при грохота на българската артилерия ще влезе в гроба си един от най-големите наши артилеристи, пълководци и общественици. И над неговия гроб мнозина ще дадат клетва да държат високо знамето, което с толкова достойнство носеше генерал Луков, и чиито гънки ще покрият гроба му. И милиони българи ще порят думите на великия руски поет:

Какъв светилник на разума угасна.
Какво сърце престана да тупти!…"

Из "Другите за генерал Луков"