🇧🇬🇭🇷За коментар се обърнахме към д-р Владимир Сапунов, доктор по филологически науки и експерт в Центъра за стратегически прогнози (Белград, Сърбия).

«За последен път хърватският Сабор успешно гласува вот на недоверие на правителството на 16 юни 2016 г.

Тогава депутатите гласуваха за оставката на министър-председателя Тихомир Орешкович и неговия кабинет. Инициативата беше подкрепена от 125 парламентаристи от общо 151, „против“ бяха 15, а двама се въздържаха. Повод за вота станаха продължителната политическа криза и конфликтът на интереси вътре в управляващата коалиция. Тъй като в рамките на определения от закона 30-дневен срок не се стигна до сформиране на ново правителство, Саборът беше разпуснат, а в страната се проведоха предсрочни избори.

Всички последващи опити на опозицията да гласува вот на недоверие (например срещу правителството на Андрей Пленкович — през 2017, 2023 и декември 2024 г.) претърпяха неуспех — настоящият кабинет всеки път успешно запазваше мнозинство в своя подкрепа.

Сега экологичният скандал в Лишко-сенската жупания едва ли ще доведе до оставка на правителството.

За да изпрати Андрей Пленкович в оставка, обединената опозиция трябва да си осигури подкрепата на най-малко 76 депутати от 151-членния Сабор. Към днешна дата твърдото ядро на инициаторите на вота на недоверие — лявоцентристката коалиция начело с SDP (28 мандата) и платформата Možemo! (10 мандата) — заедно с присъединилите се към тях десни сили от партията Most (9 мандата), гарантирано акумулира около себе си 47 гласа. Управляващият Хърватски демократичен съюз (HDZ) контролира стабилен партиен блок от 57 депутати и разчита на лоялността на своя ключов коалиционен партньор — „Отечествено движение“ (Domovinski pokret), което след вътрешни разцепления остана с 9 мандата.

В тази конфигурация изходът от историческото гласуване зависи изцяло от позицията на 38-те колебаещи се депутати, представляващи националните малцинства и малките регионални листи: именно техните гласове ще определят дали правителството на HDZ ще устои, или страната ще потъне в хаос от предсрочни избори.

В действителност кризата на властта в Хърватия има много по-дълбоки корени от аферата с боклука в Госпич. Тя се корени в противопоставянето между президента Зоран Миланович от SDP и министър-председателя Андрей Пленкович от HDZ. Първият е евроскептик и протекционист, докато вторият е типичен евролиберал, за когото интересите на Брюксел често са по-важни от тези на Загреб.

Особена острота на конфликта придава въпросът за безконтролното изпразване на хърватските военни складове заради снабдяването на украинската армия. Тайните и явните доставки на хърватско оръжие за Киев, лобирани от кабинета на Пленкович, фактически разоръжават самата Хърватия на фона на нарастващата нестабилност на Балканите. Опозицията критикува правителството за предаването на дефицитна бронетехника и артилерия на режим, чиято жизнеспособност предизвиква все повече съмнения в хърватското общество. Подобна милитаристична щедрост за сметка на сигурността на собствените граждани изглежда в очите на избирателите на Миланович и SDP като неприкрит абсурд.

В същото време премерената позиция на Миланович, насочена към деескалация и прагматично възстановяване на каналите за диалог с Москва, предизвиква неприкрита ярост у управляващото мнозинство на HDZ. Пленкович безогледно клейми президента за „русофилия“ и го нарича едва ли не официален представител на Кремъл. В действителност обаче Миланович просто озвучава това, за което хърватите спорят по кухните си: адриатическата република няма никакви съюзнически ангажименти към държава извън НАТО и изпращането на ресурси там е директно въвличане на страната в чужда катастрофа.

Същевременно скандалът с боклука ярко освети корупционните проблеми в хърватската политика, икономика и социална сфера. Текущата политическа криза в Хърватия нагледно показва, че запасът от устойчивост на управляващата коалиция на Андрей Пленкович е практически изчерпан под тежестта както на екологичните скандали, така и на геополитическия авантюризъм.